Испанският гранд Валенсия ще организира тренировъчен камп с проби в столичния спортен комплекс „Барокко спорт“ между 8 и 10 юни. По този повод на тридневно посещение в София пристигна координаторът на треньорите на Global Premier Soccer и Валенсия за Югоизточна Европа Марио Бонич. Хърватинът, който е работил за клубове като АЕК, Панатинайкос и Арсенал, проведе няколко тренировъчни занимания с отборите от различните възрасти на „Барокко спорт“, а освен това проведе срещи и с техните треньори. Специално за „Меридиан мач“ той сподели мнението си за работата си при „прилепите“, както и цялостната си визия за развитието на футбола.

За кампа

Хубаво е, че подобни събития се случват в нашия регион, тъй като навсякъде е пълно с таланти и те заслужават да получат своя шанс. От тази гледна точка Валенсия са по-гъвкави от Арсенал. Англичаните не считат, че си заслужава да правят нещо подобно, а предпочитат да взимат вече развити играчи. Манталитетът в Испания е подобен на този на Балканите и затова сътрудничеството е много по-лесно. Нашата работа първо започва тук (б.р. посочва главата си), минава оттук (б.р. посочва към сърцето си) и едва след това развиваме таланта на момчетата. Някои от българските деца вече са в Испания и са част от Елитната програма (б.р. това са родените през 2003 г. Калоян Истилиянов и сина на президента Румен Радев – Георги). Надявам се все повече български деца да стават част от академията на Валенсия и един ден те да са бъдещите национали на България.

За работата с децата

Талантът не трябва да е водещия фактор. В Панатинайкос съм работил със защитника Лукас Винтра. В началото на кариерата му трудно някой би открил какъвто и да е талант в него, но след всяка тренировка той оставаше и работеше допълнителни и с много усилия успя да компенсира своите липси и дълги години бе национал на Гърция. Философията на Валенсия е базирана върху играта с множество бързи подавания. Виждате, че в настоящия им отбор има 5-6 играчи, излязли от академията и всички те ще играят в Шампионската лига. На нашия камп се работи по програми, които се използват и в Испания. Акцентът е върху индивидуалната тактика. Когато поставяш задачи на дадения играч ти трябва да му обясниш защо изискваш точно това от него и да му дадеш възможност да изкаже своите съображения. Един мой преподавател казваше, че на играчите трябва да се говори разбираемо, а на президентите и журналистите – с необходимата терминология (смее се). Някои деца може и да не се справят добре в училище, но имат интелигентност за футбола. Сам по себе си футболът е проста игра – всичко зависи от точността на подаванията и от това къде ще се позиционираш, но от друга страна трябва да намериш подходящите хора, които да умеят да правят тези неща, за да имаш добър отбор.

За негативните страни на футбола

По отношение на детско-юношеския футбол това е намесата на родителите. Някои от тях натоварват децата си с прекалено големи амбиции и искат от тях непременно да станат като Меси. За това трябва дълъг път, който трябва да се извърви стъпка по стъпка, но понякога и самите момчета страдат от това, че не проявяват търпение и искат да прескочат някое ниво. Излиза, че родителите гледат на футбола като начин, по който семейството може да подобри финансовото си положение, а не искат децата им да играят заради любовта към спорта. Не е нормално след всяка тренировка майката или бащата на момчето да идват и да те питат как се е представил. Предполагам те не правят същото в училище с всеки учител. Именно затова във Валенсия достъпа на родители до базата е забранен. За съжаление все повече стават случаите, когато млади спортисти, не само футболисти, взимат стимулиращи вещества, за да подобрят физическото си състояние. Аз съм твърд противник на подобни неща и винаги съм казвал, че за мен е по-добре да имам група от 100 деца, от която впоследствие 80 ще бъдат физически здрави и успешни хора, отколкото да имам един спортист от световна класа, който ще си унищожи здравето. Искам да бъда треньор на спортисти, а не на инвалиди. На ниво мъжки футбол все повече гибелно влияние имат букмейкърите и те могат да унищожат играта. Не казвам, че всичките мачове в състезателната ми кариера са чисти, но сега се приема за нещо нормално президент да влезе в съблекалнята и да каже, че даден мач трябва да бъде загубен.

За българската връзка

Познавам се с Томас Лафчис, който беше легендарен вратар на Панатинайкос и все още в Гърция за него се говори с добро. Доколкото разбирам дълги години е бил президент на Левски, което е красноречиво. Във Валенсия пък всички знаят кой е Любослав Пенев. От тази гледна точка мога да кажа, че може да се поучим от западните клубове, които знаят да ценят хората, които имат някакъв принос в клубната история.За съжаление това важи не само за футбола и спорта, но за всички други сфери на живота. Дори ако погледнем семействата, все по-рядко се среща истинско уважение между деца и родители, което е наистина тъжно.

ТЕОДОР БОРИСОВ (в-к "МЕРИДИАН МАЧ")

Бележи в най-посетеният мач в историята на „Бернабеу“

По време на състезателната си кариера Марио Бонич е един от най-добрите нападатели в югославското първенство, поради което си спечелва прозвището Сантрач от Страдун, по името на главната улица на родния му град Дубровник. За 5 години в Динамо Загреб той бележи 46 гола в 205 официални срещи, а през 1980 година печели Купата на Маршал Тито след победа на финала над Цървена звезда. Може би най-големия момент в кариерата му обаче е сблъсъка срещу гранда Реал Мадрид на 3 август 1974 година. Тогава настоящия хегемон в хърватския футбол гостува на „Сантяго Бернабеу“ за приятелски мач, в който на трибуните се събират рекордните за цялата история на съоръжението 128 000 зрители. Причината за големия интерес е не толкова атрактивността на гостуващия тим, колкото дебюта на новите попълнения на „белия балет“ Паул Брайтнер и Гюнтер Нетцер, както и новия треньор Милан Милянич. На почивката домакините водят с 2 попадения на Висенте дел Боске, но след паузата Динамо се развихря. Марио Бонич и Ивица Сензен изравняват. Велко Тукша и Бранко Девчич оформят престижната победа за „модрите“, а Агилар връща едно попадение за Реал. Впоследствие Бонич доиграва кариерата си в гръцките Аполон Смирна и Панахайки, както и в австрийският Залцбургер АК.